Не съм за прегръщане... Тъмна, лютива и зла
се е скрила душата ми зад бодливите си огради.
Не съм за прегръщане... Тежка съм, сякаш скала
от Господния гняв запокитена – шеметно пада!

Не съм за прегръщане... В някакъв минал живот
Смъртта изкопа във сърцето ми урви и ями,
изтръгна крилете ми, после във черен въртоп
ме затисна, докато без дъх и без всичко останах!

Не съм за прегръщане... Още горят и кървят
думи, спомени, рани – и по име към мен се обръщат...
През съня ми кервани от сенки вървят и вървят –
дали в ада отиват, или пък от ада се връщат?

А ти, пришълецо, когото познавам едва,
но крещя и замерям със думи, и сълзи преглъщам –
стой далеч от душата ми – тъмна, лютива и зла!
И не вярвай, когато ти казвам – не съм за прегръщане...

Валентина Радинска