Мартенска прохладна вечер,
досаден котешки концерт,
белеят цъфнали череши,
да ги опазя, ми е дерт.

Като разцъфнало кокиче
подтичва в панталона бял
едно усмихнато момиче -
навярно нечий идеал.

С копнеж за лястовица бяла
към жиците отправям взор.
Мълви се, че насам летяла...
Ще кацне ли и в моя двор ?

Белеят кичури в косите,
но не го правя на въпрос.
Залъгвам се, ще ми простите,
че се превръщам в албинос.

Васил Иванов