Болят колената. Много път извървя,
но копитата питат за още.
И крещят сетивата, изпаднали в страх
от несигурност в старите кости.

Ала в него ечи оня вътрешен зов
да се юрне срещу ширинето.
Остарелият кон е с предимство едно,
не признава за болки в сърцето...

Той отлично разбира, че няма криле,
че кентавърът няма да литне.
Но бе чувал, че има летящи коне
и бе длъжен поне да опита.

Да се втурне, понесен във бесен галоп,
накъдето миражи възкръсват.
И ще спре своя бяг не с въже от коноп,
а когато... сърцето се пръсне.

Александър Калчев