Затрупан от измислени проблеми,
оплели ме в досадната си примка,
разпъван от безсмислени дилеми,
превърнали живота в скучна кримка,
отказващ да приема, че съм смъртен,
внушил си, че ще бъда глупав вечно,
във храма влизащ, без да бъда кръстен,
забравящ всичко свято и човечно,
подменящ идеалите с химери
и сричащ плахо истините Божи,
подсмърчащ пред заключените двери
на щастието, всъщност невъзможно,
оплел се в омагьосаната мрежа
на празна суета и хленч по рая...
отишъл съм си, без да забележа.
Къде, защо и как - уви, не зная.

Павел Горинов