Любовта и след края
продължава да тлее.
Ние само се правим,
на приключили с нея.

Тя не ни притеснява,
не създава проблеми;
романтично мъглява
в сетивата ни дреме.

И в случайните мисли
се промъква смирено -
ужким нищо не иска,
ужким нищо не взема.

Но не казала "сбогом!"
на обиди и рани-
подозирам с тревога -
някой ден - ще въстане;

ще разкъсва окови,
ще престъпва закони...
Ако пламне отново-
то тогава... тежко ни!

Васко Попов