Прострелян съм във упор от бита,
размаза ме - мен исполина, чудо!
И повали ме, на колене за беда...
аз воинът, наивно станах блюдо.

Прободен съм от счупена стрела,
не от десницата на враг достоен.
А пулса ми? В кръвта ми полудя.
Сразен съм, а духът ми неспокоен!

В огромните си мишци аз държа,
принцеса малка - бъдещата фея.
И плаче тя във свойта пелена...
на мен ми иде, да заплача с нея.

И гневен съм за нейната съдба,
за мойте грехове как тя ще плаща?
Дете невинно - мойта дъщеря...
да страда ли, всевишния я праща?

Денят настъпва с новата зора..
и слънцето очаквам да изгрее...
В бедите сам, със спъната душа,
във „мрака” по добре е да живея!

Боби Кастеелс