Ех, ти моя любов закъсняла,
изначало изгубена битка...
Аз вървя през света обедняла -
без любов, без мечти, без усмивка.
Натежал като грозд се отронва
от гърдите ми страшният писък,
че не се пипа чуждата стомна,
че не можеш и с мен да си близък.
Като звяр, укротен зад решетки,
в мен сърцето от мъка се свива.
Кой направи неточните сметки -
да се срещнем когато не бива.
Кой преплете съдбите ни клети,
а сега ги дели механично?
Не продават обаче билети
за живот, който свършва различно.
И вървя през света обедняла,
и се спъвам в сълзите си често.

Ех, ти моя любов закъсняла,
мое жребие тъжно, злочесто...

Васка Мадарова