Душата ми прилича на прозорец :
затварям го - и въздухът не стига,
когато пък широко е отворен -
нахални гости безразборно влизат.

Навярно трябва да стои открехнат
и непременно да поставя мрежа,
да е прикрит зад спуснати пердета,
та никой вътре в мен да не поглежда.

Не искам куп изтъркани съвети!
Не ме заплашвайте със самотата!
Защо не можете да разберете -
приятелите влизат през вратата!

Весела Чапанова