То бе отдавна. Бяхме си деца,
светът ни беше кръг от тебешир.
Как бързахме с напрегнати лица
кръга да разделим надлъж и шир.

И всеки бе владетел и войник,
за граница се биеше до кръв.
И сламен щит го правеше велик,
настъпена черта - сред първи пръв.

Пораснахме. И пак е кръг света.
И пак е разделен нашир и длъж.
Но истинска е днешната война
и облак ръси бомби вместо дъжд.

По границите пак до кръв се бият,
владетелите гневно сочат с пръст,
през детски вик сирени жално вият,
небето е разпънато на кръст.

Ботушите изтриват тебешира,
отнася огън сламения щит.
Играта на държави все не спира...
И плаче изгрев, с черен креп завит.

Венета Арахангелова