Бяха дните безлични
във животa ми скучен
и проклинах ги всичките,
ала нещо се случи...
Нещо ново, различно,
нещо трепетно, диво,
нещо дръзко, първично...
и усетих се жива.
И душата възкръсна,
a сърцето запя -
щеще чак да се пръсне
в таз любовна игра.
Тъй се бе размечтало,
че дори не разбра,
че напразно копняло е...
сън било е това.

Валерия Иванова