Аз чувам твоя глас, нашир и длъж понесен.
Аз виждам твоята неземна красота.
Аз пея твоята вълшебна древна песен
и зная, че за мен си всичко на света!

Обичам аз от твойто минало метежно
да пия на колене изворна вода,
да гледам как в небето свилено, безбрежно
изгрява твоята рубинена звезда!

Обичам твоите полета и градини
и непристъпните ти горди върхове,
реките и вълните на морето сини
и хората ти по села и градове!

Обичам аз и слънчевото лято знойно,
и ласките на пролетните ветрове,
и ведрата усмивка на момиче стройно,
и птиците, които утрото зове!

Когато сутрин буди ме от сън зората
и вечер ме приспива родният балкан,
усещам как прегръща ме с любов земята,
тъй както се прегръща син любим, желан!

Не искам да те славя като рай небесен,
не искам да те кича с гръмки имена!
Аз просто те обичам като свята песен
и нося твоите мечти и знамена!

Радко Стоянов