Изчаквам те да идеш в друга стая,
и като вълк спотайвал стръвен глад,
захапвам самотата си - оная,
с която ще избягам в моя свят...

Недей да идваш - стой във коридора!
Недей да влизаш - остави ме сам!
Присъствието твое е отрова,
която ме убива - грам след грам!

Но влизаш ти - спокойна и щастлива, -
неподозираща за моя гърч.
Ти много си добра и си красива,
но внасяш в мене мрак, наместо лъч...

И аз мечтая пак за празна стая,
тъй както ти - да бъдеш с мен във тая...

Владо Любенов