Аз търсех своя верен образ
по всички знайни правила,
но виждах
ту черта,
ту отрез
във счупени
огледала
и бе надежда непозната
мигът
когато засиял
на твоите очи
в дъната,
за пръв път се огледах цял.

Навярно си била пристрастна,
но аз внезапно се явих
красив и смел,
с осанка властна,
с душа прозрачна като стих.
И днес,
протегнати във немощ,
ръцете ми са само глас:
Не си отивай!
Ти отнемаш
това,
което станах аз.

Владимир Башев