А как се надява надеждата!
Как се надява!
И любовта как обича!
Въздух не ти остава.
Първо очите се пълнят.
Тъгата те дави.
После се спускаш на дъното
и се предаваш.
Вътре си сребърна мида,
нататък си разлив...
Дълго тъгата тъгува ли,
става напразна.
Пулсът отмерва секунди -
от тука до някого.
Кой различава различната
капчица в млякото?
Паякът в мрака говори
езика на знаците.
Светът е чакалня -
и всички животи са влакове.
Но как се надява надеждата,
как се надява!
А любовта как обича -
въздух не ти остава.

Виолета Христова 

dokolkoto razbrah ne se rediat na opa6ka hora za tezi cennosti . otnovo lugana ostanah