Колко е страшно
да те обичам!
Сякаш стискам
в шепата си
счупени стъкълца...
Боли,
а продължавам...
Кърви ръката ми,
а аз се смея...
Стискам,
за да не ги изгубя.
Да не се разпилеят
по пътя
и да ги намери
някой друг.
Защото повече
ще ме боли,
ако не са
във моята
ръка.

Радост Георгиева