Що не си говорите, бе, хора?!
Пречи ли ви нещо...? Аз не знам!
Плахо „Добър ден“ по коридора,
после в ляво, в дясно – и до там.
Що не разговаряте ви питам...?!
И очите гледат настрани?...
Този бесен всекидневен ритъм
ни превърна във развалини,
в ходещи бездушни песимисти,
с огорчено стиснати усти...
А гората вече се разлисти...
Чака някой да я посети...
Ала хората са все заети,
дърпат дните, сякаш са товар.
Спят набързо, на обяд - спагети,
вечерта във някой шумен бар.
Сутринта без „Здрасти!“ в асансьора.
Сякаш този свят е глух и ням...
Що не разговаряме, бе, хора???
Аз ли съм побъркана...? Не знам.

Ренета Радева