Тишината лекува кървящите рани
и зарастват полека след толкова страх...
Има смисъл в това насаме да останеш
след поредица думи, тревоги и грях...
Тишината отваря пътека навътре –
да проникнеш под маската с цвят на тъга
и да видиш сърцето си в новото утро
как те моли за мир и го иска сега...
Тишината отнема жестокия ритъм,
укротява ламтежа по дребни неща,
а духът ти е лек – като птица полита
и те вдига високо над всичко това...

В тишината дочуваш как твоето име
Някой шепне с любов и подава ръка...

Румяна Попова-Бакърджиева