Жената, която прибира се вкъщи,
когато пропеят първи петли
и тръгне ли някъде, назад няма връщане...

Жената, която обичаше ти!

Жената, която бе смела и дръзка,
която крадеше от чуждите дни
и безпределно страстта си разпръскваше...

Жената, която целуваше ти!

Жената, която измамно се смееше,
която прекрачваше скришно врати,
която безмилостно, ревностно, смело живееше...

Жената, която копнееше ти!

Жената, която със трясък си тръгваше
която желаеше с глас да крещи
тихото в нея, вечер щом мръкнеше...

Жената, която ревнуваше ти!

Жената, която бе сила и смисъл,
която бе песен и свят благослов.
Жената, която бе някой орисал
да бъде завинаги просто любов!

Силвия Куюмджиева