Ако светът ти изглежда сив,
ако животът ти стане скучен,
ако просто не си щастлив,
ако вечно си вадиш поуки;

ако от розата махаш бодли,
ако на вятъра все се мусиш,
ако внимаваш да те боли
толкова,
колкото да не чувстваш;

ако се мъчиш да избереш
между полулъжи
и полуистини,
ако трепериш пред скъпа вещ
и чакаш само фатален изход;

ако не искаш да бъдеш пръв,
ако не можеш да си последен,
ако не бива да гледаш кръв,
ако не вярваш, че друг е предан;

бих те намразил ей тъй,
от раз,
че поминуваш без грам достойнство,
ако не бях като теб и аз,
ако не знаех,
че си ми двойник.

Но има изход,
има врата,
има вълшебства.
И те са зрими.
Че цветовете стават цветя,
щом ги наричаме с точно име.

Славимир Генчев