Няма ли песен такава?
Ако те стигне нощта -
яростна, стенеща, слаба...
да не подгъваш крака!

Да не преставаш да тичаш -
нека се сипят листа!
Нека с косата се сплитат,
нека те мокри роса...

И със сълзите се смесва...
тъкмо - да не личи
колко нечестно и лесно е
все теб да те боли.

Нека остане в тревата,
нека попие в пръстта
тайната на тъмнината -
скрила срама и беса.

Обич без мяра щом даваш,
мира да нямаш в нощта!
Няма ли песен такава?
Да я напишем сега!

Анита Габровска