Ти любов, пожелана неистово,
сякаш тъй, на шега те открих,
И започнах живота на чисто,
страховете със нежност разбих.

И горчилката, трупана с времето,
като буря така отшумя,
и отново се хванах за стремето,
и сърцето във мен полудя.

Сякаш огън във вените тръгнал
и в душата разпалил пожар,
като скитник след залез замръкнал,
в нозете на твоя олтар.

Ти си обич, безумно желана,
мой жадуван и сбъднат живот,
моя свят е щастлив, щом сме двама.
Благодаря ти за всичко, любов!!!

Стефан Александров