Вън е пролет нали,
а косите ми плачат,
с премалели сълзи
от душа на сираче.
От зелени треви
и светулкови нощи,
те изваях дори,
непотърсена още.
Улових красота
и се втурнах в безкрая
на онази дъга,
изпреварила Рая.
И по стръмния бряг,
който води към тебе,
падах, ставах и бях,
пак единствено Себе си!

Десислава Георгиева