Аз паднах. Счупих си крилата.
От болка мога да умра.
Не ми подрязвайте перата,
аз пак отново ще летя!

За мен животът е в небето,
на воля да се рея аз,
да пълня с обич пак сърцето,
да бъда аз макар и с вас.

Небето е простор безкраен -
звезди и слънце, и луна,
със изгрев винаги сияен,
и залез, пълен с красота.

Небето е едно! И е за птици!
И като птица искам да умра!
Не ми убивайте мечтата,
аз пак, отново ще летя!

Стайка Должева