Аз имам всичко и светът ми е богат.
Не можеш нищо във краката ми да сложиш.
Последният митичен звездопад
все още между пръстите ми гложди.
Не можеш да ми нарисуваш път
с трамвай-желания и островни капризи.
Аз имам карти с всичките маршрути
на най- вълшебните и приказни круизи.
Дори сълза не би могъл да ми дадеш -
откъсната от шлейфа на тъгата.
От тежките среднощни дъждове
препълнен е трезорът на луната.
Не можеш нищо да ми подариш за спомен.
Небето ми за птици не е жадно.
Ръцете ти са просто две колони,
които моят свят крепят - за да не падне.

Стефка Петкова