Бях Вятър... Слушай ме сега.
На мен подвластни бяха времената.
Летях напред, пътувах и назад.
Епохите ми бяха свободата.

Преминах през какво ли не –
на сътворения съм бил свидетел.
Ядях и пиех с богове.
Слуга бях, бях и владетел.

Пях песни в ледените планини,
когато хващаха ме бесовете.
По вълчи виех вдън гори.
От ходене кървяха ми нозете.

От камъните построих скали.
И слънцето до мене беше.
Когато носех го на гръб,
гореше кожата. Болеше.

Във шепите си носех чудеса.
Бохемски ги пилеех по земята.
Бях рай, превръщах се и в ад,
защото ме крепеше свободата.

Бях Вятър... Но съм уморен.
Олово сякаш имам във крилете.
Как иска ми се да заспя
и някой ден да се родя във цвете...

Детелина Стефанова