Научи ме да бъда дърво,
Да не зъзна от вятъра.
Да не търся във всеки добро
и да съм аз добра - обезателно.

Научи ме да бъда скала,
да съм каменно твърда, безчувствена.
Да се справям със всичко сама,
научи ме да бъда изкуствена.

Научи ме да чупя с замах,
всички клони раздрали душата ми.
Да живея не чувствайки грях,
научи ме да съм, като вятъра.

... но родила съм се човек,
чувствителна, крехка, ранима.
Нетипична за днешния век,
със душа нежна копринена...

Таня Илиева