Най-после щастие е чувството
и нямам време за поезия
наваксвам мигове пропуснати,
а миналото заразих с амнезия.
Най-после имам повод за усмихване
готова съм отново да живея,
да дишам с всяка клетка до настръхване,
да вярвам, да се осмелявам, да копнея.
Намерих се изгубена във тъмното
погалена от топлина на светъл лъч,
а бях притисната на дъното,
затрупана със кал и хорска жлъч.
Ръка подадох си и се изправих
и сякаш се завърнах от отвъдното,
гладът за вяра в себе си нахраних
надъхах се да продължа несбъднатото!

Таня Батаклиева