Ах, колко нежни тази вечер са звездите,
обсипали небето, сякаш са безброй!
Усещаш ли, кажи, ти вятъра в гърдите,
навяващ нощния покой?

Сега е тъмно! Тихо е навън!
Нима не чуваш ти гласа на тишината?
И сякаш будни сме, но в чуден сън
потъва омагьосана душата.

Ни звук, ни стон! Мигът е вечен!
Сега е тъмно! Ах, това е блян!
И сякаш тук сме, но към свят далечен
пътуваме със нощния керван.

Сега е тъмно! И звездите спят!
Небето се е сгушило само.
И сякаш не вали, но като капки от дъждът
телата ни се сливат във едно.

Добромир Добрев