Навъртат се годините безумно
и трупат "опит", "твърдост" - рутина.
На пак по детски неразумно,
наивно се раздавам на света.

Не искам да приема, че "пораствам"!
Нахално гледам в огледалото лика!
И видя ли си бръчките, снагата,
избухвам в недоволство и крещя:

"Напук на времето ще съм красива
и в своите, и в чуждите очи!
И само мисълта, че съм щастлива,
пътя ми житейски ще крепи!

Ще се усмихвам ведро на живота.
Мъдро ще приемам есента.
Защото всяка възраст е красива,
щом носим във душите младостта!"

Таня Мезева