Завиждаха му за жената другите мъже,
а той я мразеше дребнав и глупав.
Как я спечели, никой не разбра,
билет съдбовен, който бе получил.
Да бе погледнал във очите ѝ веднъж, с любов,
навярно би разбрал мълчанието крехко
и щеше този миг да се роди
по-истински, по-топъл и човечен.
Веднъж поне да бе се възхитил
на красотата ѝ ефирна, крехка...
Би засияла тя над пустия му път
като Зорницата над кораб клетник.
Да бе...
Но малкият човек не може, знам,
над себе си самия да се извисява.
И ако някой друг наистина е по-голям,
убива първо неговата вяра.
Че може в нещо да е по-добър
и може тъй да е орисан,
че все нагоре да върви,
макар във ниското да слиза.
Завиждаха му другите мъже,
а той оставаше дребнав и глупав.
Как я спечели, никой не разбра.
Билетът, който всеки иска да получи.

Тоня Клисурова