Побесняло куче в мене вие –
вечно неспокойно, много зло.
Пъдя го – не ще да си отиде.
Да го усмиря... Но как, с какво?

Вечер аз от вино правя мост,
та дано по него си отиде...
“Не пий, татко, ставаш много лош...” –
сутринта се молят дъщерите.

Търся общ език със бясно куче...
Откъде ли в мене се засели?
Търся и вериги да му купя –
все ги къса, здрави не намерих.

Вярвам, че все някога ще мога
да устроя някакъв капан.
Нося и едно въженце в джоба.
Как ли ще го усмиря – не знам...

Фикри Шукриев