Не ме рисувай тъжна!
Усмихни ме!
И слънце във косите ми сложи!
Рисувай дръзко!
В пролет превърни ме!
И в детството далечно ме върни!
Сложи калинка в нежните ми пръсти,
главата ми -
венец да украси.
Дори причина можеш да потърсиш...
Не ме рисувай никога
с сълзи!
Какво, че плача днес
и, че съм тъжна,
нали с платното си ще преродиш
отминалата вече моя същност...
Ще бъда същата
като преди...
И вятър пак в косите ми ще вее,
усмивка на лицето ще блести.
Дерзай, художнико! -
Красива фея
вълшебната ти четка
ще роди!

Татяна Димова