Отгледах вяра във сърцето тъжно,
поливах я редовно - ден след ден...
Събудих в себе си детето,
заспало бе отдавна то във мен.

И тръгнах по земята боса,
с желание да раждам красота...
Очите си изгубих във безкрая,
съблякла всяка тежка суета.

Поставих си в косите нежно цвете
от спомени, надежди и любов...
Разцъфна всичко бавно в мене,
за втора пролет и за нов живот...

И хората дариха ме с усмивка,
възкръснала след буря не една...
Зарових болката в сърцето,
За да се роди надежда сутринта...

еmpousa5