Бърза влакът на твоите мисли,
там те чакат с любов две ръце,
в надпревара със времето искат
пак да сгреят те твойто сърце.

Че душата от мъка покрусена,
бездуховност и грубост познала,
като птица от клетката пусната
литва в утрото, радост съзряла.

Кратко щастие - после раздяла!
Тръгва влакът от твоята гара
бавно връща се с болка назряла,
към самотния делник те кара.

Не унивай, ридаейки жалко,
нека споменът в твойта душа
нежно топли сърцето ти малко
сбрало в миг любовта на света!

Дорика Цачева