Всичко свети, всичко грее
със сияние отвъдно...

Всеки порив ненадеен,
всяко чудо ще се сбъдне.

Ще се сбъдне всяка мисъл,
всяка радост, всяка горест.
Всеки миг ще се избистри.
Тайните ще се отворят.

В тъмното ръка протягаш.
И ръка ръка докосва.
Някаква мечта пробягва,
някаква надежда... После

от мечта мечта се ражда,
от надеждата - надежда.
Ще се сбъдне всяка жажда,
всяка болка неизбежно

във сиянието ярко,
във сиянието страшно...
Трябва само да повярваш,
само да не се уплашиш.

Само в бездната сияйна
своя бряг да не загубиш.
Само да не се замаеш
и без памет да се влюбиш

в онова, което няма
и не може да остане
и което е измамно,
и което е нетрайно,

и което се разпръсва
в дим и пясъци ронливи
между тънките ти пръсти,
между пръстите ти живи.

В бездната протягаш длани.
Длани дланите намират.
Обещаното ще стане,
ще се сбъдне във всемира.

Само запази сърцето,
само съхрани мечтата...

Всичко грее, всичко свети
и си тръгва от земята.

Елена Алекова