В очите гасне синева
и облаци дъждовни плачат,
отварям всички сетива,
стоя безмълвно и те чакам.

Чакам просто тъй без знак,
скришом чопля зрънце вяра,
в душата черна топка мрак,
търкаля се и студ навява.

Но свита в моето сърце,
една любов безумно смела,
в молитва сключва две ръце,
на силите си до предела.

Защото пак се зазори,
нощта отдръпна се страхливо,
Тя, любовта, не се стопи
и оцеля все тъй красива!

Евгения Георгиева