Аз не съм непокорна и нежна.
Не разцъфват в косите ми рози.
Не копнея за морска безбрежност.
Аз съм рошава, бясна и грозна.

Аз съм лаеща, груба и хрипава,
със настръхнал трион на гръбнака.
Хапя, бия се, псувам и ритам
и отглеждам в очите си свраки.

Аз не съм теменужно-загадъчна.
Не докосвам звезди в небосвода.
Аз съм пурпурно-зла. Като ада.
Паля клади. Строя ешафоди.

Аз не съм изкусителна фея
и не пея за розови изгреви.
И изобщо... за нищо не пея.
Аз крещя. Аз крещя до пронизване.

Аз съм щръкнала, черна... и цяла.
Не, не съм нежноцветна и мила.
Сто безличия девствено бяло
бих сменила за капка мастило.

Елица Мавродинова