Имам много от твойте цветя -
бели люляци, нежни циклами,
имам даже парченца вина
върху твоите чувства постлани.

Имам нежност и синьо небе!
Имам вечери, галещи мрака,
две предсърдия в чуждо сърце,
две парченца от нощния вятър.

Имам мисли, с които и днес
без сълзи до зори не заспивам,
имам вяра - отминал рефлекс,
с който в мойте мечти те откривам.

Имам хиляди нежни слова,
но душата ми - сякаш е скрита
във безкрая на твойта душа...
... имам гордост - от чувства убита!

Имам песни - изпяти без глас,
и от тъжните думички имам,
имам воля - но имам ли власт...
... всички минали страсти проклинам.

Имам хиляди малки слънца,
разделени от твоите длани
на стотици раними сърца...
но си нямам... от техните рани...

Чавдар Василев