Ако можеше още един живот
да слушаме заедно шепота на дъжда
и да учим легатото на езика му;
Ако можеше тихо, на място,
да се превръщаме в скулптури,
над които сняг да се сипе;
Ако можеше да съберем
сред тревите вечерни пред нас
всички световни оркестри –
и стари, и млади щурци
да следят партитурите трепетно,
докато с теб се целуваме;
Ако можеше още един живот
да раждам мечти и деца,
да вдишвам бебешки сън,
да търся в гънките на чаршафа
едно босо открито краче,
което във тъмното свети...
Ако можеше малка ръчичка
да топли дланта ми студена,
когато сезоните сбъркат реда си,
а космосът диво мълчи,
защото отдавна с човека говори
различни езици и вери...
Ако можеше един живот още
да провираш сутрин ръка
и да чупиш от медната пита
на моя окапващ се сън,
докато ревнива пчела обикаля
оттатък прозореца светнал...
Ако можеше още един живот
да имаме простите земни неща
и на връвчица над нас да виси
парченце небесна халва –
надежда за радост и прошка...

Но как не ти казах: аз съм пчелата, оттатък всичките земни прозорци!   Елка Няголова