Привели сме ниско главите си
като пешки в дъска бяло-черна,
пропускайки глупаво дните си,
а искайки с алчност безмерна.

Снишили сме долу телата си
като бурени в земната гръд.
Уж ние правим съдбата си,
а все следваме чуждия път.

Свели сме скришно очите си,
но гледаме с погледи празни
и чувстваме празни гърдите си –
сърцата издъхват със спазми.

Да вдигнем високо главите си!
Да станем царе вместо пешки!
Да обичаме всеки от дните си!
Да живеем, дори и със грешки!

Да изправим гордо телата си!
Да спрем да пълзим по земята!
Да грабнем във длани съдбата си,
да запалим в сърцето искрата!

Погледнете ме! Вижте очите ми!
Аз обичам със страст! Аз живея!
Елате с мен! Вижте мечтите ми!
Дори пред смъртта ще се смея...

Яна Младенова