В рисунъка си не търси бои.
Не те оформих с четка и палитра.
Душата от разкриване боли.
Задържаш ли я, винаги отлита.

Рисувах те с танцуващи слова.
Нарекох те свободна, като птица.
Поставих нимб на твоята глава
и те видях, подобна на светица.

Рисувах те със вятър и звезди.
Да си висока и недостижима.
Покрих те със невидими следи.
За да те няма. И за да те има.

Рисувах те със слънце и луна.
Не питай как им натопих лъчите.
Но твоят светъл образ на жена
остана вечен смисъл на мечтите.

Рисувах те с верига и със кръст,
защото ме плени и ме обрече.
Разтърси ме, подобно земетръс
и в себе си сърцето ми отвлече.

Рисувах те, най-после, със сълзи.
И с дъх нестоплен също те рисувах.
Дано поне веднъж се отрази
ликът ти в мен. Защото те жадувах...

Ясен Ведрин