Бурята отмина, но дъждът
поизмокри ни крилете.
Оцеляхме пак. И този път
слънцето за нас ще светне.

Пъстроцветната дъга
ще ни се усмихне.
Щастието ни досега
чакаше притихнало.

Този дъжд бе тъй желан,
сякаш ни пречисти
от лъжи, съмнения и свян,
от тъга и лоши мисли.

Юлия Барашка