Аз, която дори не умея да плувам,
днес получих опашка от нежно изваяни думи.
Плеснах с нея водата. Така се вълнувам.
Тя замести нозете, болящи. Това е безумно!
Призова ме стихията водна. Изстенах.
Може би в някой други живот съм била и русалка.
Как ми липсваше тази вселена солена.
Колко малко ми трябвало? Да! Колко малко?
Разпилях се на капки. Събрах се отново.
Разлюля ме възкръснала тръпка в сърцето.
Ще остана русалка, напълно готова,
да приема с душата си синия дъх на морето.

Валентина Шейтанова