Аз ще те чакам всяка вечер вкъщи,
но ще заспивам винаги сама.
Лицето ми от болка ще се мръщи,
в очите ми ще се таи тъга.

Аз ще те чакам всяка сутрин бодра,
забравила безсънната си нощ,
с надеждата, че може би ще дойдеш
и ще усещам силната ти мощ.

Аз ще те чакам винаги на обед,
приготвила най-вкусните блюда,
и ще те чакам после и следобед
пред чашата кафе и пак сама.

Аз ще те чакам даже за вечеря,
и ще запаля свещи две, най-вече,
ако не можеш ти да ме намериш,
да видиш светлината отдалече.

И ще те чакам всяка вечер вкъщи,
и ще заспивам все така сама.
А дните ми - на скитница присъщи -
ще си отлитат тихо, без следа.

И все така за тебе ще се моля,
и ще се скитам в спомените свои.
Спокойна съм, това е мойта воля,
защото искам вечно да съм твоя!

hail_mery