Не зная кой си, нито как се казваш,
нямаш име, нямаш и лице...
Но странно - аромата ти усещам
и допира на двете ти ръце!

Понякога в съня ми се явяваш,
присядаш кротко в синкавия мрак,
усмихваш се и нежно ме прегръщаш,
във вихрен танц понасяме се пак.

Танцувам валс с тебе сред звездите,
а дансингът нарича се... Луна!
Усещам се достигнала мечтите
и повече не искам от това.

Потънала в нега не забелязвам
как скриват се звезда подир звезда...
Накрая как и дансингът угасва
и как прогонва утрото нощта.

Танцът свършва, свършва и сънят ми,
а ти се пръсваш в дневна светлина…
Невярващо поглеждам скъсаните си пантофки!!!
... Дано се върнеш пак като заспя.

Албена Стоименова