Все едни и същи дни и нощи -
лесни, леки, без прегради...
Питам се дали живеят още
ветровете луди-млади,

дето виеха като вълчици
- помниш ли? - из планините
и под люшнати луни-жълтици
тръпно стихвахме в тревите.

В мене още пари рана жива,
свети в тялото ми люта жажда,
но не си ти вече самодива
и сърцето трябва да те ражда.

Николай Брезин