Аз съм землянин. Най-висше творение.
Не търся хоризонти в други светове.
Тук съм да будя мъртвите истини.
Понякога дивото и мен ме зове.
Съдбата си нося под рехава сянка.
И се дави денят ми в море от бездушие.
На мечтите спасителни пояси хвърлям
и плува надежда към земната суша.
Дърво посадих. И вече порасна.
То уханно сега жужи в белота.
Обличам тъмното в най-светла дреха,
заспивам с мечта Света да спася.
Навярно наивно е. Няма вълшебства.
Хищни птици посяват зло в пътя нелек.
Златната рибка е в аквариум глезла.
Все доказвам как гордо звучи: Човек!
Аз съм землянин. Син на Земята.
Сред кървави залези и заблуди горя.
Но още раждат очите ми песен
и в съня ми трептят на пеперуди крила.

Осман Мустафов