Искам пак да съм малка хлапачка
до полата на мама да плачкам,
да въздишам по Снежни кралици
и по приказни царски девици.

Искам дядо отново да яхам
като конче добро вихровато.
Искам баба до печката стара
да ми прави от чайче попара.

Искам само за миг да се върна
и мечтите си детски да зърна,
да забравя за сивото „утре“ –
тъй мъгливо и празно отвътре...

Искам дупчица само в стената,
скрила плътно от мен топлината.
Искам пак да си върна куража
просто „ИСКАМ“ да мога да кажа.

Горица Петрова