Дори и да не виждаш принц във мен
с корона златна, с трон и със прислуга,
в сърцето си от теб съм покорен
и никога не бих сменил те с друга.

Сама видя едничкото палто
с което днес за тебе съм облечен.
Не питай за богатството ми! То
заключено е във сандък сърдечен.

Букет от рози купих... Ей така!
Да доизхарча малката заплата.
Вземи ги! Протегни към мен ръка!
В червения им цвят ми е душата.

Вдъхни я, както вдъхваш свежестта
на утрото в разлистените клони.
Красиви думи промълви с уста -
да те послушам с мисли неспокойни.

Да ти оставя порива червен
в едничък стих, макар и нескопосан.
И да си тръгна в тъжния ми ден,
подобно принц, във жаба омагьосан.

Ясен Ведрин