Някога имах надежди – море,
и вълните ме галеха меко.
Не допусках ни една да умре,
всяка ми беше сълза и утеха.

Плувах дълго. И накрая разбрах,
че брегът по-далечен остава.
Но защо му е на скитника бряг,
щом на сушата мълком се дави...

Илко Илиев